The Language of Thorns | Leigh Bardugo

Goodreads rating: 4,49

My reading experience: 5/5

The Language of Thorns is a bind up of six fairytales that take part in the Grishaverse, which is the same world as it is in her other novels. It is also the first book I have read by Bardugo and I can’t wait to get my hands on the special editions of “Shadow&Bone” and read them. I know that I could read “Six of Crows” without having read the other series but I just decided to do it that way. I can’t wait to meet Kaz since I’ve heard so many things about the books and particularly about Kaz and I can feel he is my type of character and we’ll get along well. Sassy has always been my favorite. And now about “The Language of Thorns” - I LOVED IT. It was cruel but nonetheless beautiful and original. Even though that the tales have an author and you could easily find out what the original tale was, Bardugo has changed them and made them her own. They’re not just another stories being told in a different voice, they’re different as a whole.

And now about the artwork. Sara Kipin's work was unbelievable. The artwork deserves a standalone review since they were unbelievably beautiful! There is a small detail appearing on every new page and at the end of the tale, they combine and make a whole picture. Amazing! I’ll post a picture for each story below.

Tale N1: "Ayama and the Thorn Wood" is I think my favorite from them all. It was so appealing and interesting and it kept me on my toes through every page. There are some things that remind you of Beauty and the Beast and since I love that movie, imagine how much I loved that story! Ayama was so brave even though that she hadn’t seen anything good in her whole life. She used to work as a servant for hew own family! And then they used her as bait to stop the beast. She is the hero in this story. And she deserves everything that happened to her afterwards. 

"There is but one rule in my wood," he growled. "Speak truth."

Tale N2: "The Too-Clever Fox" is a tale that will make you think about a lot of stuff while reading it. There is a lesson to be learned. Never trust a pretty face with its beautiful words. And before you decide who the villain is, try to look at every detail from a different place, through different eyes and maybe then you will realise that it is not what it looks like. Anyways the fox was really witty and I had a lot of fun with him.

“Not so clever, are you, Koja? No one will have you to visit and you are covered in scabs. You are even uglier than before.”

Koja was untroubled. “I can bear ugliness,” he said. “I find the one thing I cannot live with is death.” 

Tale N3: "The Witch of Duva" might remind you of "Hanzel and Gratel" in the beginning but it has nothing in common. The two tales seem to have the same villain, but you'll be surprised. The ending totally killed me. This was not what I expected. Although I was pretty sure who the villain was, I was not sure of his motive. Read it yourself and you will find out, too.

There was a time when the woods near Duva ate girls... or so the story goes. But it’s just possible that the danger may be a little bit closer to home.

Tale N4: "Little Knife" is a story I didn't really enjoy. First of all it was obvious. Second of all I couldn't get a closer look to the other characters. We basically knew nothing of Yeva except that she was the most beautiful girl in the world. I don't know. Maybe just that kind of story is not my type.

“She was terrifying in her beauty, bright like a devouring star.” 

Tale N5: "The Soldier Prince" is basically the story about the Nutcracker. Ever since I was little, I've never enjoyed that story. Even when I was watching the Barbie movies that was my least favorite one. The tale that Bardugo wrote of course was not like the original. Nothing like it. But it still couldn't get to me like the rest of the tales.

"This is the problem with even lesser demons. They come to your doorstep in velvet coats and polished shoes. They tip their hats and smile and demonstrate good table manners. They never show you their tails"

Tale N6: "When water sang fire" is my second favorite tale. When I was a little kid I found those tv series about mermaids (H2O: just add water fans here?) and since then they have always taken a spot in my heart. Plus not to mention that it’s actually the story of how Ursula from Ariel became evil Ursula. (I totally loved that!!!) Not to mention that she actually did a noble thing and for that she got nothing more than loneliness and reclusion.

"Hope rises like water trapped by a dam, higher and higher, in increments that mean nothing until you face the flood."

In conclusion, even though I loved each tale in a different way, this book was so magical and full of surprises and unexpected turns that every person on the planet deserves to have it in his hands. Try it out! I'm sure you're not going to regret it!

Have you read it? Tell me your opinions in the comments ⇓⇓⇓

Вселената на раменете ми / Дженифър Нивън | Holding Up The Universe / Jennifer Niven

Goodreads rating: 3,92

My reading experience: 2/5

Почти веднага след прочита на “Всички наши места” си закупих “Вселената на раменете ми” и мноооого, много време чакаше на рафта ми да я вдигна и да я прочета. Книжката се чете бързо и лесно, но въпреки това изобщо не е това, което си мислех, че ще е. Няма почти никакви стряскащи развиващи се действия, които да затормозят читателя. Всичко върви доста мудно, като ако не беше вдъхновяващия (донякъде) характер на Либи, най-вероятно нямаше да дочета книгата. Поредната история, в която красивото, известно в училище момче се влюбва в самотното, невзрачно момиче. Не казвам, че това не е възможно. Напротив, аз живо подкрепям идеята, че красотата е вътре в човека, а не отвън. Просто не малко сме чели за това и очаквах нещо повече от авторката като цяло. Начина на писане ми припомняше този на Джон Грийн, от когото също съм тотално разочарована след последната му книга. Или вече всички тези идеи са доста изтъркани, или просто този жанр вече не е за мен. Не знам кое от двете е и кое е за предпочитане, но предполагам ще разбера с другите подобни книги, които смятам да прочета през тази година, просто за да потвърдя едната от теориите си. Напоследък дори осъзнавам, че явно трябва повече да отбягвам много hype-натите книги, тъй като някои носят солидна доза разочарование. От началото на годината попадам все на книги, които не оставят никакъв отпечатък в мен и които малко или много ме разочароват. За 8 книги нито една ли не успя да ме спечели? А сега съм започнала да чета “Шестото клеймо” на Дан Браун, която беше в списъка ми “Книги, които ме е срам, че все още не съм прочела” с надеждата поне тази да ме накара да почувствам нещо по-различно от “Оф, защо?”.  (Гледала съм “Ад” и знам, че е по моя вкус, но сега остава да видим и книгите дали ще са така).  Дано “Краля на трилъра” да успее да ме спечели.

Та да продължа с "Вселената на раменете ми" - героите са недоразвити. Знаят се само общи неща за тях и нищо повече. Джак има прозопагнозия - неразличаване на човешки лица. Хората с тази болест не могат да запомнят и да различат дори лицето на най-близките си хора. Успяват единствено като се вглеждат в малките детайли и запомнят как изглежда косата им или очите им или по стила им на обличане, но най-вече по гласа и походката. През цялото време се държеше като пълен задник и нищо от действията му не ме караше да си помисля "Леле, колко сладко!" Единственото, което ми хареса в характера му беше държанието му към малкия му брат.

Либи е била известна като "Най-дебелата тийнейджърка в Америка". След внезапната смърт на майка си, тя се затваря вкъщи като намира утеха единствено в храната и четенето на любимата си книга. След като започва да има сериозни здравословни проблеми се налага да я изкарат от къщата с кран и да я лекуват. Тя се възстановява и загубва доста тегло, но си остава пълна. Решава да се завърне в училище като не спира постоянно да ни се припомня как е била най-дебелата тийнейджърка и тн. На всичкото отгоре се оплаква, че нейната дебела приятелка била говорела много за теглото си? Какво по...? Момичето, което не спира да говори за теглото си, се ядосва на приятелката си, която постоянно говори за теглото си??

Джак има идиоти за приятели, които измислят глупава игра с цел да засрами "дебеланите". Той естествено е първия, който се включва въпреки, че няма желание и в последствие съжалява за стореното. Естествено първо се хвърля на Либи на първия и учебен ден (доколкото си спомням) и тя го фрасва по муцуната. Двамата отиват при директорката и след като той и се извинява, те стават приятели, тя му помага с болестта му и постепенно се влюбват един в друг. И като казвам постепенно - няма почти нищо постепенно, всъщност става въпрос за няколко страници, но във тяхното време в книгата е "постепенно".

По-нататък в книгата си мислех, че ще има някаква развръзка, която ще ми скрие шапката, ала такава липсваше. Единственото беше, че той е криел от нея, че я е видял, когато за я изнасяли с кран от тях, поради невъзможността и да се движи.

Цялата им "любовна история" е доста простовата, двамата нямат никаква химия помежду си, да не коментираме как той има болест, заради която не може да разпознава лица, но изведнъж РАЗПОЗНАВА ЛИЦЕТО НА ЛИБИ. Тя е единствения човек на Земята, който той всъщност успява да види и да запомни! Дори не знам как е възможно това. Няма никаква информация за такава възможност изобщо да съшествува.

Да обобщим - това е поредната детска любовна история със зачекнати сериозни теми без никаква развръзка. И поредната, в която любовта очевидно оправя всичко. Дори сериозни болести. Просто се влюбете и всичките ви проблеми ще се оправят. Не ми хареса. Нямаше нищо уау в нея и честно казано смятам, че за мен беше загуба на време.

A Court Of Wings And Ruin | Двор от крила и разруха

Goodreads rating: 4,53

My reading experience: 3,5/5

След събитията в “Двор от мъгла и ярост” (които ме оставиха безмълвна за няколко дни и провалиха опита ми да напиша ревю) нямах търпение да се докопам до “Двор от крила и разруха”. За мое щастие третата книга от поредицата излизаше точно седмица след прочитането ми на втората книга. Веднага си я поръчах и нямах търпение да я започна, само че беше края на 2017, а тъй като щях да прекарам коледните празници в родния ми град - Бургас (и както всеки студент тук ще може да relate-не) нямаше как да я нося с мен на отиване и връщане, заради многото багаж, който се пренасяше. Да не говорим, че и нямаше да имам особено много време за четене, заради семейните празници (а и не се прибирам толкова често, заради работата ми). Та, да вървя по същество. След като най-после разгърнах началните страници и се потопих в света на Сара Дж. Маас открих, че след първоначалните събития в двора на Тамлин, почти нищо не хващаше интереса ми. Честно - притесних се какво ми се случва. Бях прочела, сънувала и говорила за тази книга от месец, а сега едва успявах да прочета няколко реда преди да въздъхна от скука. 

СПОЙЛЕР! 

Местата, на които нямаше битка или някакво голямо разкритие, не се случваше почти нищо и се повтаряха едни и същи случки като в предната книга - горещите сцени на Рис и Фейра с постоянното повтаряне на няколко фразички и други cringy неща:

1: Моят Другар (разбираме, че тя все още не може да го повярва, but come on) 

2: Той пируваше с мен (честно има ли разгорещена сцена, където това да не в упоменато? Seriously?)

3: Разгорещената им сцена в библиотеката - вие сериозно ли? в библиотеката? това ли е романтиката ви? пред всички там с магически сили и супер слух? И точно, че библиотеката е била уж построена за жените (жриците), които са били по някакъв начин малтретирани и Фейзанд трябваше да правят проучване за войната, а не да правят каквото правеха??? И после се изненадват, когато не успяха да попречат за разпадането на стената. Леле, изненада. 

4: Сдържайте се малко хора. 

-"Не искам да те загубя във войната, Рисанд." 

-"Няма. Нека правим груб див секс, докато всички са в съседните палатки/стаи или каквото и да е. Вместо да измисляме стратегия за войната или нещо друго." People, that's not how this all works.

5. Самата им романтика в един момент се изхаби с всичките им еднакви шегички и несдържаност. Някакви си картинки в съзнанието на Фейра от Рис. След което тя да му се оплези и естествено някой отстрани да ги забележи, да се подсмихне и Фейра да се зачерви. Да не говорим, че тая Амаранта не я оставиха на мира. През 5 страници все някой я споменаваше. Горкия Рисанд толкова много е преживял. Хората умираха, пък той я задоволявал. Горкия. (не казвам, че той не е направил други важни неща и че всичко това не е било с причина, но твърде много се натъртваше с идея той да е големия герой)

6. Сериозно има ли начин да направят Рисанд да изглежда по-перфектен. Точно заради такива книги много момичета вярват, че наистина има такива идеални момчета/мъже. Той направи сделка с ужасното семейство на Мор (неговата най-добра приятелка, която винаги го подкрепя) зад гърба и. И какво ли още не...

Като изключим тези дребни детайли, всичко останало също си беше същото - всеки един от тяхната дружинка се опитва да спаси света като жертва само себе си и спасява най-вече приятелите си от тяхната гибел. Толкова не разбраха, че живота на всеки един от тях е важен за развитието на този свят, в който живеят. 

Ако до този момент сте си помислили, че това ще е Хейт-ревю - не е така. 200-250 страници по-навътре в книгата сърцето ми отново биеше в гърдите от случващото се в книгата и интереса ми отново беше прикован. Но както всяко едно четиво - и това си имаше недостатъци за мен. Просто смятам, че много излишни моменти можеха просто да бъдат спестени както и на читателя, така и на авторката. Това, че една поредица върви и е много харесвана, не означава задължително, че всяка следваща книга трябва да е със 100 - 200 - 300 страници по-дълга, за да бъде харесана. 

В крайна сметка наистина ми хареса. Просто със сигурност не беше това, което очаквах от началото. Вярно е, че също така бях и много уморена от работа и главно четях книгата след работа и очите ми се затваряха. Това направи четенето и много дълго. Вече, когато започнаха важните неща да се случват (битката,разкритите тайни, предателствата и новите приятелства) ми беше аааадски интересно. Отново си припомних чувството, което имах докато четях втората книга. Дори се радвах, че нямаше толкова много от романтичните сцени на Фейра и Рис. Съжалявам много за думите, които ще кажа сега и знам колко много от вас ще поискат да ме разпънат на кръст, но не харесвам Рис...твърде ми е...не знам, не мога да го опиша. Просто в един момент шегичките помежду им, моментите, в които сигурно трябваше да се разтопя ми бяха "Оф, отново ли?". Харесвах Фейра в началото - борбена личност, опълчваше се на всички и тн, но всичко омръзва в един момент. 

Дадох на книгата 3,5 заради края и. А и защото все пак първа и втора ми бяха от любимите. Тази не беше кой знае какво, предполагам ще прочета останалите книги от поредицата, които ще излязат, но едва ли ще ги очаквам с нетърпение. От тази бях малко разочарована. 

Rocks fall, everyone dies/ Lindsay Ribar | Камъните падат всички умират/ Линдзи Рибар

Goodreads rating: 3,55
My reading experience: 3,5/5

И този път Orange books ни предоставиха възможността да прочетем една доста хубава и лека книжка, особено подходяща ако читателят е в така наречения book slump. 

Семейство Куик умеят да крадат. 

Умеят да крадат мисли, чувства, спомени, копнежи и дори физически белези. Единственото, което им е необходимо, е контакт с вас или ваша вещ. Разбира се, никой не знае за дарбата им. Никой не знае и че ако Уилоу Куик не изпълнява редовно ритуала на триадата, Скалата, под която градчето Три Пийкс е сгушено, ще се срине върху всички.

Аспън Куик с удоволствие решава да изкара лятото у баба си. Особено когато приятелите му Тео и Бранди (в която Аспън е влюбен много тайно и много отдавна) решават да го придружат. Първоначално всичко върви добре. Той помага на баба си за ритуала, а скоро, сякаш с магия, Бранди зарязва Тео и се влюбва в Аспън. Случайност? Едва ли. Но нещата започват да се влошават, когато в играта се появява книжарката Лия и присъствието ѝ повдига въпроси за една неясна смърт, за едни съмнителни действия и за една зловеща семейна история.

Кои са всъщност семейство Куик и как можеш да се измъкнеш от притегателната им, манипулативна аура?

Прочетох я за наистина отрицателно време, беше ми много интересно да разбера как продължава историята на Аспън. Със сигурност няма да е една от любимите ми книги, но бе перфектна за момента, тъй като съм доста уморена от работа и университета и една по-заплетена книга ще е доста неподходяща (точно заради това за малко съм оставила "Двор от крила и разруха", защото не искам мнението ми върху книгата да бъде повлияно от умората ми). Някои части ми напомниха за книгата, която прочетох точно преди нея - "Един от нас лъже", тъй като тази също си имаше заплетена история, която трябваше да бъде разгадана. Книжката е доста лека за четене, но това съвсем не означава, че ще бъде лесно забравена след прочитането и, а точно обратното - имаше неща, които наистина ме накараха да се замисля.

Според мен дори има шанс по нея да се направи филмова адаптация. Или поне сериал. Идеята за цялата история е доста оригинална, а авторката пише много увлекателно и с подробности, което според мен е също толкова важно.
Като оценка дадох 3,5, а не повече, защото напоследък осъзнах, че на много книги давам по-високи оценки отколкото трябва. Например оцених "Един от нас лъже" с 4 звезди като адски много ми хареса историята. Затова някакси не мога да дам същата оценка на книга, която ме впечатли, ала не беше УАУ.
Главният герой постъпи доста лошо спрямо други герои в книгата. И то още от началото. Не ми хареса самия му характер, аз лично не бих могла да търпя някои от нещата. Направи някои големи грешки, за които след това си понесе последствията. Другото, което никак не ми хареса е, че в края не се споменава нищо за приятелите на Аспън. Нито как са реагирали след събитията, нито дали са разрешили проблемите помежду си. Наистина много мразя, когато дадена книга приключи без да е дадено обяснение за всички действия и да не се знае как са се развили нещата за другите герои. Въпреки това бих прочела и други книги от авторката. Препоръчвам я ако сте в затруднение и искате приятно, освобождаващо четиво през топлите пролетни дни.

Twin Peaks meets Stars Hollow in this paranormal suspense novel about a boy who can reach inside people and steal their innermost things—fears, memories, scars, even love—and his family’s secret ritual that for centuries has kept the cliff above their small town from collapsing.

Aspen Quick has never really worried about how he’s affecting people when he steals from them. But this summer he’ll discover just how strong the Quick family magic is—and how far they’ll go to keep their secrets safe.

With a smart, arrogant protagonist, a sinister family tradition, and an ending you won’t see coming, this is a fast-paced, twisty story about power, addiction, and deciding what kind of person you want to be, in a family that has the ability to control everything you are.

"Rocks fall, everyone dies" is a really light book. Easy to read and very appropriate for readers who are in a book slump. 

I read it for a very short time because I was really interested in finding out how Aspen's story was going to develop. It's for sure not going to be one of my favorite books but it was perfect for the moment since I'm really tired from work and UNI and a more complicated book would make my reading time really stressful (that's exactly why I've put aside ACOWAR for while because I don't want my opinion on the book to be influenced by my tiredness). Some parts of the book reminded me of "One of Us Is Lying" (which had I finished right before that one) since in the story there were also some dark secrets to reveal. It is really light to read but that definitely doesn't mean that it will be easily forgotten - there were parts which actually made me question some things about life itself.

I even think there can be a film adaptation. Or at least a TV show. The whole story is very original and the author's writing is really fascinating and detailed which I think is as important as everything else.
I gave the book 3,5/5 stars because I reached to the conclusion that I gave higher grades to some books than I should. For example I gave "One of Us Is Lying" 4 stars and I liked that book soooo much and I just can not give "Rocks fall, everyone dies" the same rating because it was good, but it was not WOW.
The main character did some pretty unpleasant stuff towards the other characters. And it started from the very first pages of the book. I didn't like his individuality, if I was his friend I wouldn't be able to stand it. He did some grand mistakes but eventually it all came back to him. The other thing I did not like is that at the end of the book Aspen's friends were no longer mentioned. We don't know what hapenned to them, if they resolved the problems they had between them or their reactions after all of the events. I really hate it when a book ends without any explanations to their actions. Even though there were negative sides of this particular one, I would still read other books by the author. I would recommend it tp everyone who needs a nice, refreshing read through the warm spring days.

Books I’m ashamed I still haven’t read / Книги, които ме е срам, че все още не съм прочела

Както повечето от вас предполагам имат едни такива книжки, които все чакат на рафта да дойде техния ред, така имам и аз. Доста време дори ме беше срам пред себе си да си призная защо още да му се не види не съм ги прочела. Разпитвала съм хора за тях, чела съм безброй ревюта, след което се навивам и си казвам - “Приключвам тази и я започвам другата.” Да, ама след всяка приключена книга съм в различно настроение- съответно и ми се чете различна книга. (Аз чета книгите според настроението си). Точно и затова продължавам да си купувам нови и нови книги, за да мога да ги прочета някой ден, когато съм в съответното настроение. 

1. Всички книги на Дан Браун (да, знам, не ме убивайте, достатъчно ме е срам вече...обещавам скоро ще поправя тази огромна грешка)

2. Да убиеш пресмехулник - Харпър Лий

3. Брулени хълмове - Емили Бронте

4. Великия Гетсби - Ф.Скот Фицджералд

5. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

6. Джейн Еър - Шарлот Бронте

7. Книгите на Артър Конан Дойл (скоро ще си ги купувам, обещавам, мразя се, че тепърва ще се впускам в тези приключения)

8. Мемоарите на една гейша - Артър Голдън

9. Здрач - Стефани Майър (обожавах филмите, сигурна съм, че книгите ще ми харесат още повече)

10. Друговремец - Диана Гибалдон

11. Книгите на Джордж Р. Р. Мартин

12. Петдесет нюанса сиво - Е.Л.Джеймс

13. Лабиринта - Джеймс Дашнър

14. Дивергенти - Вероника Рот

Със сигурност има и още...но мисля, че достатъчно се изложих вече. Вас за кои книги ви е срам, че все още не сте прочели? Пишете ми в коментарите, помогнете ми да не се самонаказвам толкова. =D

🌙🌙🌙

I assume that most of you have these books in their TBR pile that are just waiting for their turn and I'm pretty sure that you are at least a little bit ashamed that you still haven't read some of them. As well as you, I also have those sorts of books and I'm really ashamed I have not yet started them. I know that they are really good, I know that I will enjoy them a lot, I have talked about them with a lot of people, but after I finish the book I had been reading, I decide to start on a different one because I read books according to my mood. So if I'm not in the mood, I will not read that particular book. That's exactly why I keep on buying more and more books, just in case I happen to be in the mood someday for them. And that's the reason I have no money. Ha-ha. Anyways, here is my list:

1. All of Dan Brown's books (yes I know, I hate myself enough already)

2. To kill a mockingbird by Harper Lee

3. Wuthering Heights by Emily Bronte

4. The Great Gatsby by F. Scott Fitzgerald

5. The portrait of Dorian Gray by Oscar Wilde

6. Jane Eyre by Charlotte Bronte

7. All of Arthur Conan Doyle's books (I know, I know, I'll be buying them soon, I promise)

8. Memoires of a Geisha by Arthur Golden

9. Twilight by Stephanie Meyer

10. Outlander by Diana Gibaldon

11. All of George R. R. Martin's books

12. Fifty Shades of Grey by E. L. James

13. The Maze Runner by James Dashner

14. Divergent by Veronica Roth

I know there must be more tho. Which are the books you’re ashamed you haven’t read yet? Comment below what yours are. (Please don’t leave me alone in this =D )

One Of Us Is Lying / Karen M. McManus | Един от нас лъже / Карън Макменъс

Goodreads rating: 4,07

My reading experience: 4/5

След като прочетох няколко позитивни ревюта на тази книга, както и сравнението на книгата с Pretty Little Liars, реших че трябва да я прочета задължително. Като голям фен на сериала Pretty Little Liars и на книгите на Сара Шепард, реших, че със сигурност тази книга ще ми хареса, ала не бях сигурна дали ще е една от любимите ми.

Сюжета се върти около четирима главни герои - Бронуин, Купър, Ади и Нейт, които са задържани след часовете и стават свидетели на смъртта на техен съученик (който също е в стаята). Цялата книга се върти около разкриването на смъртта му и всички заплетени истории около нея.

Лично аз до последните 70 страници си нямах и ни най-малка представа кой може да го е извършил. Четох, че други хора са успели да отгатнат финала на книгата, но не и аз. Имах си своите предположения, но краят ме изуми. Не знам дали съм го споменавала преди, но ако книга успее да ме изненада със своя завършек - то това е едно много добро четиво в моите очи. Авторката е свършила страхотна работа според мен и с удоволствие бих прочела и други нейни творби. 

Освен интересния сюжет, също така е зачекната и крехката тема за депресията. Аз лично не съм имала познати или приятели, преминаващи през депресия, но съм чела няколко книги, в които главните герои бяха депресирани.

СПОЙЛЕР!!!

След като прочетох, че действително Саймън е бил депресиран и всичкият този фарс е благодарение на изчанченото му въображение, си признавам започнах да гледам доста негативно върху неговия герой. В началото доста му съчувствах - сам, без приятели, вечно отритнат, постоянни подигравки...искал е някъде да се чувства важен и желан, дори и да е било с негативен ефект върху другите хора. Точно и затова той създава сайта, където излага тайните на хората - за да го забележат. Ала след всичко това нямаше как да му съчувствам пак. Въпреки всичко Джаней все пак му е била истинска приятелка и се е интересувала от него. Правейки всичко това, той наранява и нея. И то толкова много, че вечно ще остане в сърцето и. Знам, че когато човек е депресиран иска единствено да избяга от собствената си болка, която вярва, че е толкова много, че ще го погълне цял. И действително не се замисля за белега, който постъпката им ще остави. Но начина, по който той беше решил да го направи е просто ужасен. Няма нищо благородно в постъпката му.

КРАЙ СПОЙЛЕР!

В крайна сметка наистина много ми хареса книгата. Беше объркваща, мистериозна и наистина ми напомняше на Pretty Little Liars (обичам ги). Дали ще е една от най-хубавите книги прочетени през 2018 ще разберем по-нататък.


🌙🌙🌙

                                                                     
After I read a few positive reviews of this book and after the comparison between the book and Pretty Little Liars, I decided I have to read it immediately. As a big fan of the tv show and other Sara Shepard books, I knew for sure I would like this, too but I wasn't sure whether it was going to get to my Favorites list.

The storyline goes around 4 main characters - Bronwyn, Cooper, Addy and Nate, who are held after school for detention and happen to witness the death of their classmate Simon (who was also in the room). The whole book spins around the following clues of his death and all of the twisted stories around it. I had no idea what the ending would be before the last 70 pages or so when everything got discovered. I read that there are people who managed to assume correctly who the killer was, but not me. I had my guesses but the ending totally ruined me. I don't know if I have mentioned this before, but if a book manages to suprise me - then that book was amazing in my eyes. The author did a great job and I would love to read other of her works.

Besides the interesting storyline, the sensitive subject of depression is also mentioned. Although I have not had any friends who have dealt with depression, I have read some books where the main characters were depressed and I happen to know a thing or two.

SPOILER!!! 

After I read that Simon was depressed and everything that was going around was thanks to his imagination, I admit I started watching really negatively around his character. In the beginning I sympathized him a lot because he was lonely and was getting bullied...he wanted to feel important or at least interesting, so he created "About That" where people would finally notice him for what he was doing. After all Janae was his real friend. She really missed him. Doing all of that, he also hurt her. So much, that she would probably always carry it in her heart. I know that when a person is depressed he only cares about the pain he is going through and he feels as if it will swallow him whole. And doesn't think about the scar he would leave in everybody else's lives. But the way he did it was just horryfying. There was nothing noble in his doing.

END OF SPOILER!!!

After all, I really enjoyed the book. It was confusing, mysterious and it really reminded me of Pretty Little Liars (I love them). Whether this book will be one of my most enjoyable reads, we will find out later on.

Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат 🔮 | Ишбел Бий / The Singular and Extraordinary Tale of Mirror&Goliath 🔮 | Ishbelle Bee

Бях си купила тази книга преди повече от година от едно от намаленията на издателство “Сиела”. Миналия месец бях обещала в един пост в инстаграм, че тази книга ще бъде прочетена през ноември и успях да си спазя обещанието! Все още съм с доста смесени емоции относно книгата. А доста рядко се случва да съм оставена безмълвна по този начин. Не удивено безмълвна, а просто...безмълвна. Объркана съм и в същото време съм разтърсена и заинтересувана.

Тази книга е подобна на “Алиса в страната на чудесата”. В началото е странна, необикновена, чудновата и изглежда като книжка, подходяща и за деца. Има обезглавявания, убийства и насилие, както и един мъж, който продава малката си дъщеря на Владетеля на подземното царство, за да му бъде съпруга/робиня. Главните герои имат доста вътрешни проблеми и са меко казано луди. Писането е доста объркващо на моменти и се опасявам, че за малки деца ще е трудно да свързват нишките.

Корицата е уникално красива и е типичен пример за това как не бива да съдим книгата по корицата (както аз направих), тъй като изглежда весела и спокойна, ала всъщност историята е тъмна и зловеща.

Любимият ми герой от историята е Джон Лъвхарт, който ме плени със сърказма си и глуповатите шегички. В началото не му обърнах много внимание, защото беше просто поредния откачен герой, когото показаха в книгата, ала след няколко негови разказа ми стана любимият разказвач.

Имаше моменти в книгата, на които много се наслаждавах и други, които не можах да издържа, тъй като прескачането от герой на герой и то в различни години с различни истории ми дойде малко в повече. Имаше твърде много информация за второстепенните герои, които не беше нужна според мен.

Оцених книгата с 3 звезди от 5. Със сигурност има неща, които ми оставиха дълбоко впечатление, но в никакъв случай не би могла да остане вечно в съзнанието ми и да достигне любимите ми книги оценени с 5 звезди.

🌙🌙🌙

I’ve had this book for about a year and in a instagram post I said that it would be in my November TBR. And for once I actually kept my promise. I finally picked it off the shelf. I still have mixed emotions about that book. And it’s really rare that I don’t have at least a little bit to say about it. I’m confused and in the same time I’m excited and interested.

The book is really similar to Alice in Wonderland. It’s weird, unnatural and at first sight it seems as a children’s book. Unfortunately, there are killings, beheading, blood and last but not least - a man, selling his daughter as a wife/slave to the King of Hell. The main characters are very troubled and the author’s writing is very confusing at times and I personally think it would be hard for children to understand.

The cover is amazingly beautiful and it is a typical reminder that we should not judge the book by it’s cover (like I did). It looks like it has a very happy, exciting story in it but it’s actually dark and evil.

My most favorite character is John Loveheart. At first you don’t turn your attention towards him, but his dark jokes were laughing the hell out of me. He is also very troubled, but has a sense of humor and even though he seems mad and insane - he actually has a very bright mind.

I had a problem with the author spacing between the different POV’s (which I don’t usually mind) but there was too much unneeded information about the secondary characters that was not needed.

I rated the book with 3 out of 5 stars. For sure there are things that will stay on my mind but it couldn’t reach my most favorite books which I rated with 4 or 5 stars.