18 март 2018 г.

A Court Of Wings And Ruin | Двор от крила и разруха


Goodreads rating: 4,53
My reading experience: 3,5/5
След събитията в “Двор от мъгла и ярост” (които ме оставиха безмълвна за няколко дни и провалиха опита ми да напиша ревю) нямах търпение да се докопам до “Двор от крила и разруха”. За мое щастие третата книга от поредицата излизаше точно седмица след прочитането ми на втората книга. Веднага си я поръчах и нямах търпение да я започна, само че беше края на 2017, а тъй като щях да прекарам коледните празници в родния ми град - Бургас (и както всеки студент тук ще може да relate-не) нямаше как да я нося с мен на отиване и връщане, заради многото багаж, който се пренасяше. Да не говорим, че и нямаше да имам особено много време за четене, заради семейните празници (а и не се прибирам толкова често, заради работата ми). Та, да вървя по същество. След като най-после разгърнах началните страници и се потопих в света на Сара Дж. Маас открих, че след първоначалните събития в двора на Тамлин, почти нищо не хващаше интереса ми. Честно - притесних се какво ми се случва. Бях прочела, сънувала и говорила за тази книга от месец, а сега едва успявах да прочета няколко реда преди да въздъхна от скука. 
СПОЙЛЕР! 
Местата, на които нямаше битка или някакво голямо разкритие, не се случваше почти нищо и се повтаряха едни и същи случки като в предната книга - горещите сцени на Рис и Фейра с постоянното повтаряне на няколко фразички и други cringy неща:
1: Моят Другар (разбираме, че тя все още не може да го повярва, but come on) 
2: Той пируваше с мен (честно има ли разгорещена сцена, където това да не в упоменато? Seriously?)
3: Разгорещената им сцена в библиотеката - вие сериозно ли? в библиотеката? това ли е романтиката ви? пред всички там с магически сили и супер слух? И точно, че библиотеката е била уж построена за жените (жриците), които са били по някакъв начин малтретирани и Фейзанд трябваше да правят проучване за войната, а не да правят каквото правеха??? И после се изненадват, когато не успяха да попречат за разпадането на стената. Леле, изненада. 
4: Сдържайте се малко хора. 
-"Не искам да те загубя във войната, Рисанд." 
-"Няма. Нека правим груб див секс, докато всички са в съседните палатки/стаи или каквото и да е. Вместо да измисляме стратегия за войната или нещо друго." People, that's not how this all works.
5. Самата им романтика в един момент се изхаби с всичките им еднакви шегички и несдържаност. Някакви си картинки в съзнанието на Фейра от Рис. След което тя да му се оплези и естествено някой отстрани да ги забележи, да се подсмихне и Фейра да се зачерви. Да не говорим, че тая Амаранта не я оставиха на мира. През 5 страници все някой я споменаваше. Горкия Рисанд толкова много е преживял. Хората умираха, пък той я задоволявал. Горкия. (не казвам, че той не е направил други важни неща и че всичко това не е било с причина, но твърде много се натъртваше с идея той да е големия герой)
6. Сериозно има ли начин да направят Рисанд да изглежда по-перфектен. Точно заради такива книги много момичета вярват, че наистина има такива идеални момчета/мъже. Той направи сделка с ужасното семейство на Мор (неговата най-добра приятелка, която винаги го подкрепя) зад гърба и. И какво ли още не...
Като изключим тези дребни детайли, всичко останало също си беше същото - всеки един от тяхната дружинка се опитва да спаси света като жертва само себе си и спасява най-вече приятелите си от тяхната гибел. Толкова не разбраха, че живота на всеки един от тях е важен за развитието на този свят, в който живеят. 
Ако до този момент сте си помислили, че това ще е Хейт-ревю - не е така. 200-250 страници по-навътре в книгата сърцето ми отново биеше в гърдите от случващото се в книгата и интереса ми отново беше прикован. Но както всяко едно четиво - и това си имаше недостатъци за мен. Просто смятам, че много излишни моменти можеха просто да бъдат спестени както и на читателя, така и на авторката. Това, че една поредица върви и е много харесвана, не означава задължително, че всяка следваща книга трябва да е със 100 - 200 - 300 страници по-дълга, за да бъде харесана. 
В крайна сметка наистина ми хареса. Просто със сигурност не беше това, което очаквах от началото. Вярно е, че също така бях и много уморена от работа и главно четях книгата след работа и очите ми се затваряха. Това направи четенето и много дълго. Вече, когато започнаха важните неща да се случват (битката,разкритите тайни, предателствата и новите приятелства) ми беше аааадски интересно. Отново си припомних чувството, което имах докато четях втората книга. Дори се радвах, че нямаше толкова много от романтичните сцени на Фейра и Рис. Съжалявам много за думите, които ще кажа сега и знам колко много от вас ще поискат да ме разпънат на кръст, но не харесвам Рис...твърде ми е...не знам, не мога да го опиша. Просто в един момент шегичките помежду им, моментите, в които сигурно трябваше да се разтопя ми бяха "Оф, отново ли?". Харесвах Фейра в началото - борбена личност, опълчваше се на всички и тн, но всичко омръзва в един момент. 
Дадох на книгата 3,5 заради края и. А и защото все пак първа и втора ми бяха от любимите. Тази не беше кой знае какво, предполагам ще прочета останалите книги от поредицата, които ще излязат, но едва ли ще ги очаквам с нетърпение. От тази бях малко разочарована. 

1 коментар:

  1. Напълно съм съгласна с мнението ти. И на мен Рисанд ми стана твърде лигав в тази книга и направи така , че да харесвам Тамлин повече от него.

    ОтговорИзтриване