28 март 2018 г.

Вселената на раменете ми / Дженифър Нивън | Holding Up The Universe / Jennifer Niven




Goodreads rating: 3,92
My reading experience: 2/5

Почти веднага след прочита на “Всички наши места” си закупих “Вселената на раменете ми” и мноооого, много време чакаше на рафта ми да я вдигна и да я прочета. Книжката се чете бързо и лесно, но въпреки това изобщо не е това, което си мислех, че ще е. Няма почти никакви стряскащи развиващи се действия, които да затормозят читателя. Всичко върви доста мудно, като ако не беше вдъхновяващия (донякъде) характер на Либи, най-вероятно нямаше да дочета книгата. Поредната история, в която красивото, известно в училище момче се влюбва в самотното, невзрачно момиче. Не казвам, че това не е възможно. Напротив, аз живо подкрепям идеята, че красотата е вътре в човека, а не отвън. Просто не малко сме чели за това и очаквах нещо повече от авторката като цяло. Начина на писане ми припомняше този на Джон Грийн, от когото също съм тотално разочарована след последната му книга. Или вече всички тези идеи са доста изтъркани, или просто този жанр вече не е за мен. Не знам кое от двете е и кое е за предпочитане, но предполагам ще разбера с другите подобни книги, които смятам да прочета през тази година, просто за да потвърдя едната от теориите си. Напоследък дори осъзнавам, че явно трябва повече да отбягвам много hype-натите книги, тъй като някои носят солидна доза разочарование. От началото на годината попадам все на книги, които не оставят никакъв отпечатък в мен и които малко или много ме разочароват. За 8 книги нито една ли не успя да ме спечели? А сега съм започнала да чета “Шестото клеймо” на Дан Браун, която беше в списъка ми “Книги, които ме е срам, че все още не съм прочела” с надеждата поне тази да ме накара да почувствам нещо по-различно от “Оф, защо?”.  (Гледала съм “Ад” и знам, че е по моя вкус, но сега остава да видим и книгите дали ще са така).  Дано “Краля на трилъра” да успее да ме спечели.
Та да продължа с "Вселената на раменете ми" - героите са недоразвити. Знаят се само общи неща за тях и нищо повече. Джак има прозопагнозия - неразличаване на човешки лица. Хората с тази болест не могат да запомнят и да различат дори лицето на най-близките си хора. Успяват единствено като се вглеждат в малките детайли и запомнят как изглежда косата им или очите им или по стила им на обличане, но най-вече по гласа и походката. През цялото време се държеше като пълен задник и нищо от действията му не ме караше да си помисля "Леле, колко сладко!" Единственото, което ми хареса в характера му беше държанието му към малкия му брат.
Либи е била известна като "Най-дебелата тийнейджърка в Америка". След внезапната смърт на майка си, тя се затваря вкъщи като намира утеха единствено в храната и четенето на любимата си книга. След като започва да има сериозни здравословни проблеми се налага да я изкарат от къщата с кран и да я лекуват. Тя се възстановява и загубва доста тегло, но си остава пълна. Решава да се завърне в училище като не спира постоянно да ни се припомня как е била най-дебелата тийнейджърка и тн. На всичкото отгоре се оплаква, че нейната дебела приятелка била говорела много за теглото си? Какво по...? Момичето, което не спира да говори за теглото си, се ядосва на приятелката си, която постоянно говори за теглото си??
Джак има идиоти за приятели, които измислят глупава игра с цел да засрами "дебеланите". Той естествено е първия, който се включва въпреки, че няма желание и в последствие съжалява за стореното. Естествено първо се хвърля на Либи на първия и учебен ден (доколкото си спомням) и тя го фрасва по муцуната. Двамата отиват при директорката и след като той и се извинява, те стават приятели, тя му помага с болестта му и постепенно се влюбват един в друг. И като казвам постепенно - няма почти нищо постепенно, всъщност става въпрос за няколко страници, но във тяхното време в книгата е "постепенно".
По-нататък в книгата си мислех, че ще има някаква развръзка, която ще ми скрие шапката, ала такава липсваше. Единственото беше, че той е криел от нея, че я е видял, когато за я изнасяли с кран от тях, поради невъзможността и да се движи.
Цялата им "любовна история" е доста простовата, двамата нямат никаква химия помежду си, да не коментираме как той има болест, заради която не може да разпознава лица, но изведнъж РАЗПОЗНАВА ЛИЦЕТО НА ЛИБИ. Тя е единствения човек на Земята, който той всъщност успява да види и да запомни! Дори не знам как е възможно това. Няма никаква информация за такава възможност изобщо да съшествува.
Да обобщим - това е поредната детска любовна история със зачекнати сериозни теми без никаква развръзка. И поредната, в която любовта очевидно оправя всичко. Дори сериозни болести. Просто се влюбете и всичките ви проблеми ще се оправят. Не ми хареса. Нямаше нищо уау в нея и честно казано смятам, че за мен беше загуба на време.

18 март 2018 г.

A Court Of Wings And Ruin | Двор от крила и разруха


Goodreads rating: 4,53
My reading experience: 3,5/5
След събитията в “Двор от мъгла и ярост” (които ме оставиха безмълвна за няколко дни и провалиха опита ми да напиша ревю) нямах търпение да се докопам до “Двор от крила и разруха”. За мое щастие третата книга от поредицата излизаше точно седмица след прочитането ми на втората книга. Веднага си я поръчах и нямах търпение да я започна, само че беше края на 2017, а тъй като щях да прекарам коледните празници в родния ми град - Бургас (и както всеки студент тук ще може да relate-не) нямаше как да я нося с мен на отиване и връщане, заради многото багаж, който се пренасяше. Да не говорим, че и нямаше да имам особено много време за четене, заради семейните празници (а и не се прибирам толкова често, заради работата ми). Та, да вървя по същество. След като най-после разгърнах началните страници и се потопих в света на Сара Дж. Маас открих, че след първоначалните събития в двора на Тамлин, почти нищо не хващаше интереса ми. Честно - притесних се какво ми се случва. Бях прочела, сънувала и говорила за тази книга от месец, а сега едва успявах да прочета няколко реда преди да въздъхна от скука. 
СПОЙЛЕР! 
Местата, на които нямаше битка или някакво голямо разкритие, не се случваше почти нищо и се повтаряха едни и същи случки като в предната книга - горещите сцени на Рис и Фейра с постоянното повтаряне на няколко фразички и други cringy неща:
1: Моят Другар (разбираме, че тя все още не може да го повярва, but come on) 
2: Той пируваше с мен (честно има ли разгорещена сцена, където това да не в упоменато? Seriously?)
3: Разгорещената им сцена в библиотеката - вие сериозно ли? в библиотеката? това ли е романтиката ви? пред всички там с магически сили и супер слух? И точно, че библиотеката е била уж построена за жените (жриците), които са били по някакъв начин малтретирани и Фейзанд трябваше да правят проучване за войната, а не да правят каквото правеха??? И после се изненадват, когато не успяха да попречат за разпадането на стената. Леле, изненада. 
4: Сдържайте се малко хора. 
-"Не искам да те загубя във войната, Рисанд." 
-"Няма. Нека правим груб див секс, докато всички са в съседните палатки/стаи или каквото и да е. Вместо да измисляме стратегия за войната или нещо друго." People, that's not how this all works.
5. Самата им романтика в един момент се изхаби с всичките им еднакви шегички и несдържаност. Някакви си картинки в съзнанието на Фейра от Рис. След което тя да му се оплези и естествено някой отстрани да ги забележи, да се подсмихне и Фейра да се зачерви. Да не говорим, че тая Амаранта не я оставиха на мира. През 5 страници все някой я споменаваше. Горкия Рисанд толкова много е преживял. Хората умираха, пък той я задоволявал. Горкия. (не казвам, че той не е направил други важни неща и че всичко това не е било с причина, но твърде много се натъртваше с идея той да е големия герой)
6. Сериозно има ли начин да направят Рисанд да изглежда по-перфектен. Точно заради такива книги много момичета вярват, че наистина има такива идеални момчета/мъже. Той направи сделка с ужасното семейство на Мор (неговата най-добра приятелка, която винаги го подкрепя) зад гърба и. И какво ли още не...
Като изключим тези дребни детайли, всичко останало също си беше същото - всеки един от тяхната дружинка се опитва да спаси света като жертва само себе си и спасява най-вече приятелите си от тяхната гибел. Толкова не разбраха, че живота на всеки един от тях е важен за развитието на този свят, в който живеят. 
Ако до този момент сте си помислили, че това ще е Хейт-ревю - не е така. 200-250 страници по-навътре в книгата сърцето ми отново биеше в гърдите от случващото се в книгата и интереса ми отново беше прикован. Но както всяко едно четиво - и това си имаше недостатъци за мен. Просто смятам, че много излишни моменти можеха просто да бъдат спестени както и на читателя, така и на авторката. Това, че една поредица върви и е много харесвана, не означава задължително, че всяка следваща книга трябва да е със 100 - 200 - 300 страници по-дълга, за да бъде харесана. 
В крайна сметка наистина ми хареса. Просто със сигурност не беше това, което очаквах от началото. Вярно е, че също така бях и много уморена от работа и главно четях книгата след работа и очите ми се затваряха. Това направи четенето и много дълго. Вече, когато започнаха важните неща да се случват (битката,разкритите тайни, предателствата и новите приятелства) ми беше аааадски интересно. Отново си припомних чувството, което имах докато четях втората книга. Дори се радвах, че нямаше толкова много от романтичните сцени на Фейра и Рис. Съжалявам много за думите, които ще кажа сега и знам колко много от вас ще поискат да ме разпънат на кръст, но не харесвам Рис...твърде ми е...не знам, не мога да го опиша. Просто в един момент шегичките помежду им, моментите, в които сигурно трябваше да се разтопя ми бяха "Оф, отново ли?". Харесвах Фейра в началото - борбена личност, опълчваше се на всички и тн, но всичко омръзва в един момент. 
Дадох на книгата 3,5 заради края и. А и защото все пак първа и втора ми бяха от любимите. Тази не беше кой знае какво, предполагам ще прочета останалите книги от поредицата, които ще излязат, но едва ли ще ги очаквам с нетърпение. От тази бях малко разочарована. 

7 март 2018 г.

Rocks fall, everyone dies/ Lindsay Ribar | Камъните падат всички умират/ Линдзи Рибар


Goodreads rating: 3,55
My reading experience: 3,5/5

И този път Orange books ни предоставиха възможността да прочетем една доста хубава и лека книжка, особено подходяща ако читателят е в така наречения book slump


Семейство Куик умеят да крадат. 
Умеят да крадат мисли, чувства, спомени, копнежи и дори физически белези. Единственото, което им е необходимо, е контакт с вас или ваша вещ. Разбира се, никой не знае за дарбата им. Никой не знае и че ако Уилоу Куик не изпълнява редовно ритуала на триадата, Скалата, под която градчето Три Пийкс е сгушено, ще се срине върху всички.
Аспън Куик с удоволствие решава да изкара лятото у баба си. Особено когато приятелите му Тео и Бранди (в която Аспън е влюбен много тайно и много отдавна) решават да го придружат. Първоначално всичко върви добре. Той помага на баба си за ритуала, а скоро, сякаш с магия, Бранди зарязва Тео и се влюбва в Аспън. Случайност? Едва ли. Но нещата започват да се влошават, когато в играта се появява книжарката Лия и присъствието ѝ повдига въпроси за една неясна смърт, за едни съмнителни действия и за една зловеща семейна история.
Кои са всъщност семейство Куик и как можеш да се измъкнеш от притегателната им, манипулативна аура?

Прочетох я за наистина отрицателно време, беше ми много интересно да разбера как продължава историята на Аспън. Със сигурност няма да е една от любимите ми книги, но бе перфектна за момента, тъй като съм доста уморена от работа и университета и една по-заплетена книга ще е доста неподходяща (точно заради това за малко съм оставила "Двор от крила и разруха", защото не искам мнението ми върху книгата да бъде повлияно от умората ми). Някои части ми напомниха за книгата, която прочетох точно преди нея - "Един от нас лъже", тъй като тази също си имаше заплетена история, която трябваше да бъде разгадана. Книжката е доста лека за четене, но това съвсем не означава, че ще бъде лесно забравена след прочитането и, а точно обратното - имаше неща, които наистина ме накараха да се замисля.
Според мен дори има шанс по нея да се направи филмова адаптация. Или поне сериал. Идеята за цялата история е доста оригинална, а авторката пише много увлекателно и с подробности, което според мен е също толкова важно.
Като оценка дадох 3,5, а не повече, защото напоследък осъзнах, че на много книги давам по-високи оценки отколкото трябва. Например оцених "Един от нас лъже" с 4 звезди като адски много ми хареса историята. Затова някакси не мога да дам същата оценка на книга, която ме впечатли, ала не беше УАУ.
Главният герой постъпи доста лошо спрямо други герои в книгата. И то още от началото. Не ми хареса самия му характер, аз лично не бих могла да търпя някои от нещата. Направи някои големи грешки, за които след това си понесе последствията. Другото, което никак не ми хареса е, че в края не се споменава нищо за приятелите на Аспън. Нито как са реагирали след събитията, нито дали са разрешили проблемите помежду си. Наистина много мразя, когато дадена книга приключи без да е дадено обяснение за всички действия и да не се знае как са се развили нещата за другите герои. Въпреки това бих прочела и други книги от авторката. Препоръчвам я ако сте в затруднение и искате приятно, освобождаващо четиво през топлите пролетни дни.

Twin Peaks meets Stars Hollow in this paranormal suspense novel about a boy who can reach inside people and steal their innermost things—fears, memories, scars, even love—and his family’s secret ritual that for centuries has kept the cliff above their small town from collapsing.
Aspen Quick has never really worried about how he’s affecting people when he steals from them. But this summer he’ll discover just how strong the Quick family magic is—and how far they’ll go to keep their secrets safe.
With a smart, arrogant protagonist, a sinister family tradition, and an ending you won’t see coming, this is a fast-paced, twisty story about power, addiction, and deciding what kind of person you want to be, in a family that has the ability to control everything you are.

"Rocks fall, everyone dies" is a really light book. Easy to read and very appropriate for readers who are in a book slump
I read it for a very short time because I was really interested in finding out how Aspen's story was going to develop. It's for sure not going to be one of my favorite books but it was perfect for the moment since I'm really tired from work and UNI and a more complicated book would make my reading time really stressful (that's exactly why I've put aside ACOWAR for while because I don't want my opinion on the book to be influenced by my tiredness). Some parts of the book reminded me of "One of Us Is Lying" (which had I finished right before that one) since in the story there were also some dark secrets to reveal. It is really light to read but that definitely doesn't mean that it will be easily forgotten - there were parts which actually made me question some things about life itself.
I even think there can be a film adaptation. Or at least a TV show. The whole story is very original and the author's writing is really fascinating and detailed which I think is as important as everything else.
I gave the book 3,5/5 stars because I reached to the conclusion that I gave higher grades to some books than I should. For example I gave "One of Us Is Lying" 4 stars and I liked that book soooo much and I just can not give "Rocks fall, everyone dies" the same rating because it was good, but it was not WOW.
The main character did some pretty unpleasant stuff towards the other characters. And it started from the very first pages of the book. I didn't like his individuality, if I was his friend I wouldn't be able to stand it. He did some grand mistakes but eventually it all came back to him. The other thing I did not like is that at the end of the book Aspen's friends were no longer mentioned. We don't know what hapenned to them, if they resolved the problems they had between them or their reactions after all of the events. I really hate it when a book ends without any explanations to their actions. Even though there were negative sides of this particular one, I would still read other books by the author. I would recommend it tp everyone who needs a nice, refreshing read through the warm spring days.



2 март 2018 г.

Books I’m ashamed I still haven’t read / Книги, които ме е срам, че все още не съм прочела




Както повечето от вас предполагам имат едни такива книжки, които все чакат на рафта да дойде техния ред, така имам и аз. Доста време дори ме беше срам пред себе си да си призная защо още да му се не види не съм ги прочела. Разпитвала съм хора за тях, чела съм безброй ревюта, след което се навивам и си казвам - “Приключвам тази и я започвам другата.” Да, ама след всяка приключена книга съм в различно настроение- съответно и ми се чете различна книга. (Аз чета книгите според настроението си). Точно и затова продължавам да си купувам нови и нови книги, за да мога да ги прочета някой ден, когато съм в съответното настроение. 

1. Всички книги на Дан Браун (да, знам, не ме убивайте, достатъчно ме е срам вече...обещавам скоро ще поправя тази огромна грешка)
2. Да убиеш пресмехулник - Харпър Лий
3. Брулени хълмове - Емили Бронте
4. Великия Гетсби - Ф.Скот Фицджералд
5. Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд
6. Джейн Еър - Шарлот Бронте
7. Книгите на Артър Конан Дойл (скоро ще си ги купувам, обещавам, мразя се, че тепърва ще се впускам в тези приключения)
8. Мемоарите на една гейша - Артър Голдън
9. Здрач - Стефани Майър (обожавах филмите, сигурна съм, че книгите ще ми харесат още повече)
10. Друговремец - Диана Гибалдон
11. Книгите на Джордж Р. Р. Мартин
12. Петдесет нюанса сиво - Е.Л.Джеймс
13. Лабиринта - Джеймс Дашнър
14. Дивергенти - Вероника Рот

Със сигурност има и още...но мисля, че достатъчно се изложих вече. Вас за кои книги ви е срам, че все още не сте прочели? Пишете ми в коментарите, помогнете ми да не се самонаказвам толкова. =D

🌙🌙🌙

I assume that most of you have these books in their TBR pile that are just waiting for their turn and I'm pretty sure that you are at least a little bit ashamed that you still haven't read some of them. As well as you, I also have those sorts of books and I'm really ashamed I have not yet started them. I know that they are really good, I know that I will enjoy them a lot, I have talked about them with a lot of people, but after I finish the book I had been reading, I decide to start on a different one because I read books according to my mood. So if I'm not in the mood, I will not read that particular book. That's exactly why I keep on buying more and more books, just in case I happen to be in the mood someday for them. And that's the reason I have no money. Ha-ha. Anyways, here is my list:

1. All of Dan Brown's books (yes I know, I hate myself enough already)
2. To kill a mockingbird by Harper Lee
3. Wuthering Heights by Emily Bronte
4. The Great Gatsby by F. Scott Fitzgerald
5. The portrait of Dorian Gray by Oscar Wilde
6. Jane Eyre by Charlotte Bronte
7. All of Arthur Conan Doyle's books (I know, I know, I'll be buying them soon, I promise)
8. Memoires of a Geisha by Arthur Golden
9. Twilight by Stephanie Meyer
10. Outlander by Diana Gibaldon
11. All of George R. R. Martin's books
12. Fifty Shades of Grey by E. L. James
13. The Maze Runner by James Dashner
14. Divergent by Veronica Roth

I know there must be more tho. Which are the books you’re ashamed you haven’t read yet? Comment below what yours are. (Please don’t leave me alone in this =D )


1 март 2018 г.

One Of Us Is Lying / Karen M. McManus | Един от нас лъже / Карън Макменъс


Goodreads rating: 4,07
My reading experience: 4/5


След като прочетох няколко позитивни ревюта на тази книга, както и сравнението на книгата с Pretty Little Liars, реших че трябва да я прочета задължително. Като голям фен на сериала Pretty Little Liars и на книгите на Сара Шепард, реших, че със сигурност тази книга ще ми хареса, ала не бях сигурна дали ще е една от любимите ми.
Сюжета се върти около четирима главни герои - Бронуин, Купър, Ади и Нейт, които са задържани след часовете и стават свидетели на смъртта на техен съученик (който също е в стаята). Цялата книга се върти около разкриването на смъртта му и всички заплетени истории около нея.
Лично аз до последните 70 страници си нямах и ни най-малка представа кой може да го е извършил. Четох, че други хора са успели да отгатнат финала на книгата, но не и аз. Имах си своите предположения, но краят ме изуми. Не знам дали съм го споменавала преди, но ако книга успее да ме изненада със своя завършек - то това е едно много добро четиво в моите очи. Авторката е свършила страхотна работа според мен и с удоволствие бих прочела и други нейни творби. 
Освен интересния сюжет, също така е зачекната и крехката тема за депресията. Аз лично не съм имала познати или приятели, преминаващи през депресия, но съм чела няколко книги, в които главните герои бяха депресирани.
СПОЙЛЕР!!!
След като прочетох, че действително Саймън е бил депресиран и всичкият този фарс е благодарение на изчанченото му въображение, си признавам започнах да гледам доста негативно върху неговия герой. В началото доста му съчувствах - сам, без приятели, вечно отритнат, постоянни подигравки...искал е някъде да се чувства важен и желан, дори и да е било с негативен ефект върху другите хора. Точно и затова той създава сайта, където излага тайните на хората - за да го забележат. Ала след всичко това нямаше как да му съчувствам пак. Въпреки всичко Джаней все пак му е била истинска приятелка и се е интересувала от него. Правейки всичко това, той наранява и нея. И то толкова много, че вечно ще остане в сърцето и. Знам, че когато човек е депресиран иска единствено да избяга от собствената си болка, която вярва, че е толкова много, че ще го погълне цял. И действително не се замисля за белега, който постъпката им ще остави. Но начина, по който той беше решил да го направи е просто ужасен. Няма нищо благородно в постъпката му.
КРАЙ СПОЙЛЕР!
В крайна сметка наистина много ми хареса книгата. Беше объркваща, мистериозна и наистина ми напомняше на Pretty Little Liars (обичам ги). Дали ще е една от най-хубавите книги прочетени през 2018 ще разберем по-нататък.


🌙🌙🌙

                                                                     
After I read a few positive reviews of this book and after the comparison between the book and Pretty Little Liars, I decided I have to read it immediately. As a big fan of the tv show and other Sara Shepard books, I knew for sure I would like this, too but I wasn't sure whether it was going to get to my Favorites list.
The storyline goes around 4 main characters - Bronwyn, Cooper, Addy and Nate, who are held after school for detention and happen to witness the death of their classmate Simon (who was also in the room). The whole book spins around the following clues of his death and all of the twisted stories around it. I had no idea what the ending would be before the last 70 pages or so when everything got discovered. I read that there are people who managed to assume correctly who the killer was, but not me. I had my guesses but the ending totally ruined me. I don't know if I have mentioned this before, but if a book manages to suprise me - then that book was amazing in my eyes. The author did a great job and I would love to read other of her works.
Besides the interesting storyline, the sensitive subject of depression is also mentioned. Although I have not had any friends who have dealt with depression, I have read some books where the main characters were depressed and I happen to know a thing or two.
SPOILER!!! 
After I read that Simon was depressed and everything that was going around was thanks to his imagination, I admit I started watching really negatively around his character. In the beginning I sympathized him a lot because he was lonely and was getting bullied...he wanted to feel important or at least interesting, so he created "About That" where people would finally notice him for what he was doing. After all Janae was his real friend. She really missed him. Doing all of that, he also hurt her. So much, that she would probably always carry it in her heart. I know that when a person is depressed he only cares about the pain he is going through and he feels as if it will swallow him whole. And doesn't think about the scar he would leave in everybody else's lives. But the way he did it was just horryfying. There was nothing noble in his doing.
END OF SPOILER!!!
After all, I really enjoyed the book. It was confusing, mysterious and it really reminded me of Pretty Little Liars (I love them). Whether this book will be one of my most enjoyable reads, we will find out later on.